"Всичко започва като намериш приятели, които вярват в теб и на които правиш най-грозните си татуировки" - интервю с Петя Евлогиева

Тя има собствен стил в татуирането и едва ли бихте я сбъркали. Татуировките ѝ печелят не само много почитатели и горди притежатели, но и редица награди и отличия от цял свят. Представяме ви Петя Евлогиева:

"Всичко започва като намериш приятели, които вярват в теб и на които правиш най-грозните си татуировки" - интервю с Петя Евлогиева"Всичко започва като намериш приятели, които вярват в теб и на които правиш най-грозните си татуировки" - интервю с Петя Евлогиева"Всичко започва като намериш приятели, които вярват в теб и на които правиш най-грозните си татуировки" - интервю с Петя Евлогиева"Всичко започва като намериш приятели, които вярват в теб и на които правиш най-грозните си татуировки" - интервю с Петя Евлогиева"Всичко започва като намериш приятели, които вярват в теб и на които правиш най-грозните си татуировки" - интервю с Петя Евлогиева"Всичко започва като намериш приятели, които вярват в теб и на които правиш най-грозните си татуировки" - интервю с Петя Евлогиева

 

1. Спомняш ли си кога за първи път видя татуировка и каква беше първата ти мисъл?

Не си спомням точно, но в Монтана, едва ли е била най-хубавият екземпляр. Ако трябва да си призная, покрай Генчо, преди 18 години, разгледах първите списания с татуировки и видях, че това можело да е красиво и да е различно от надпис с женско име.

 

2. Какви предразсъдъци към хората с татуировки срещаш в ежедневието си? Има ли такива и към теб самата - като човек, който прави татуировки?

Когато започнах да движа в тату-средите преди 17-18 години, беше много различно. На хора с видими татуировки не се гледаше с много добри очи, но вече мисля, че не е така. Разбира се в по-малките градчета, защото и аз съм от такова, на хората им е любопитно, сочат, гледат, но не задължително с лошо. Просто им е интересно. Много искам да вярвам, че времето, когато мерилото бе, татуиран или не, вече е минало.

 

3. Как и кога започна с рисуването и татуировките? Смяташ ли, че в днешно време е по-лесно да започнеш да се занимаваш с татуиране, отколкото беше преди години или е точно обратното?

С рисуване се занимавам от малка, а от 15-тина години е и прехраната ми. С татуировки не съм мислила, че ще се захвана. Евгени, моят съпруг татуира от 18-20 години и откакто съм с него, татуировките са част от живота ни и някак естествено и аз опитах.

Именно той, вие хората зад Bulgaria Tattoo Expo, Андон Скевов, който ми подари и направи първите машинки, Гени и Вальо от Ink Brothers, Спиро от Чирпан, който и до днес е вдъхновение за мен, изобщо хората в тези среди преди 10-тина години, бяхте тези, които повярваха в мен и ме подкрепихте. Ако не бяхте ударили едно рамо, едвали щях да се занимавам с това днес.

Що се отнася до това, дали тогава или днес е по-трудно да стартираш, не мога да дам оценка. Само мога да споделя, че преди 10 години да убедиш някой, че цветна, анимационна татуировка е яко, еми трудно си беше. Като техника, разбира се сега всичко е достъпно, като информация също. Но всеки си върви по своя път. Факт е, че и аз започнах, когато татуировките леко по леко бяха станали част от тази ъндърграунд култура и това дължим на хората, които бяха утъпкали вече този път. Разбира се, че е по-лесно да изразиш стил, когато вече преди теб има основа.

4. Кои според теб са най-важните качества за един добър татуист?

Качествата, които аз опитвам да изградя и тези, които се старая да съхраня са най-човешките. Да изслушаш и да разбереш клиента, да отстоиш позицията и стила си, но и той да е щастлив. Не да оставиш в него усещането, че компромиса е за сметка на парите. Онази усмивка в края на деня, когато предизвикваш в него е оценката, която получаваш ти, дали си добър или не.

Добрият татуист е щастливият. Тогава, когато любовта личи в работата ти. На мен ми коства много рисуване, защото хич не съм от бързите, но постоянството казват, води до добри резултати.

 

5. Как овладя занаята и какво би посъветвала хората, които искат да се занимават с татуиране? Как въобще се започва с такова нещо?

На този етап съм постигнала толкова, за колкото съм се постарала. Надявам се, че ще продължа да се развивам. Не мисля, че в татуирането има нещо по-различно  от всяко друго изкуство. Обичаш, рисуваш и като погледнеш назад виждаш, че се развиваш.

Всичко започва като намериш приятели, които вярват в теб и на които правиш най-грозните си татуировки и всички знаем, че ще е така. 

 

6. Какви бяха клиентите преди и какви са днес?

Клиентите винаги са били яки. Те са тези, които не спят предната нощ, защото са готови да ти се доверят и да носят изкуството ти завинаги. Дали обаче ние не се променихме много?

 

7. Имаш поглед върху тату-индустрията както у нас, така и в чужбина. Какви са приликите и разликите в България и навън? Все си мислим, че сме по-зле от другите, така ли е наистина?

Лошото е, че от култура стана индустрия. Това е болката. Толкова много фестивали, конкурси, толкова много грамоти и награди. Толкова много спонсорирани постове и купени лайкове, подобрени снимки с програми. Има за всички и пак има драма.

Годините на мен ми показаха, че само този, който си копае неговата градинка старателно, той оцелява.

Що се отнася до фестивалите навън. Участвала съм на такива, славата на които е голяма, но нямат душа. Разбира се има и такива, които искаш да посещаваш отново и отново, но не организацията е тази, която тук ни пречи.

 

8. Какво би искала да се промени в индустрията у нас? Какво ни липсва или има нужда от подобрение?

Не мисля, че мога да дам съвет или да кажа, че нещо общо липсва.

 

9. Ти си сред редовните участници в Bulgaria Tattoo Expo. Какво ти носи събитието?

Едно прекрасно място, на което да свериш часовника, да се видиш със стари приятели и да поработите. 

 

10. Ти си сред най-награждаваните артисти в конкурсната програма на събитието. Какво прави една татуировка, татуировка победител?

Много пъти се е налагало да се обяснявам и оправдавам за наградите си. Много повече лоши неща съм чула за заслугата им отколкото похвали. Много пъти съм пожелавала никога повече да не участвам, зарaди този негативен момент, които ми носи. Истината е, че това е единственото място, на което имам възможността да покажа как седят във времето ми нещата. Да видиш колко качествено или не е изработена. Да видиш едно голямо парче в детайл, а не на малка снимка в интернет. За съжаление има състезателен характер. А когато има победители има и недоволни. Когато си се трудил и си доволен от постигнатото на този етап разбира се, радваш се и на наградата.

Тази година реших, че ще почина и няма да участвам и не защото нямам какво да покажа или за нещо съм обидена. Защото искам да запазя добрата енергия и да я вложа там където трябва.  
- - -

Напомняме, че Bulgaria Tattoo Expo ще се проведе на 28 и 29 септември 2019 г. в зала 3 на НДК, София. Присъединете съм към събитието тук.